..и след като свалиха дрехите си...

Дори и ангелските крила не можеха да скрият силното желание.Те бяха само част от това което щеше да се случи.

Дълго време се гледаха в очите без да си кажат нищо.Беше ги страх.Слушаха само гласовете в главите си,а те крещяха.Крещяха силно.Най-накрая Мелиса прокара плахо ръка през дългата и мека коса на приятелката си.Тя искаше да е като нея-да ухае,да целува и да блести с нейният блясък.Искаше й се да притежава дарбата да накара всяко същество да я пожелае,да може да побърква само с поглед..
Лежаха в мекото легло,сатенените завивки се плъзгаха между двете тела.При всяко докосване Мелиса настръхваше.Сара занеше как да накара всеки да се превива от удоволствие. Мелиса лежеше..Сара целуваше врата й,оставяше тънки,влажни линии около него.Сочните й устни целуваха страстно..
Малката Мелиса стенеше,а Сара облизваше за пореден път пъпа й,усещаше нежното докосване на настръхналите косъмчета околко него.
Сара стана от леглото,излезе от стаята,след минута се върна.Носеше нещо.Мелиса не обърна внимание,тя искаше само едно..
Сара се надвеси над нея,завърза очите и ръцете й. Това й харесваше,хареса и на Мелиса.Обсипвайки я с целувки тя стигна до..най-нежното й място.Мелиса изтръпна. Двете тела се сливаха, а нощта бе свидетел на греха им.


***

"Махни се!Затвори вратата"
Поредна вечер в която щях да стоя сам в стаята си.Какво ли правят?Чувствам се пренебрегнат.Не може така..

***


,
Сара лежеше безжизнена на земята..
Мелиса не осъзнаваше какво се случва.Аз държах окърварения нож.Вече цялата стая бе пропита с миризма на кръв.Всв още не бях доволен,желанието ми все още не е задоволено...Искам да страда,така както аз страдах заради нея.
Сестра ми..
Малката ми сестричка,в която съм влюбен.Толкова много пъти съм я сънувял,толкова много пъти съм я гледал докато спи..как се храни и как се усмихва...тази усмивка...а тя дори не подозира.
Мелиса се изправи.В очите и блестяха сълзи.Давеше се.Наведе си и се сгуши в Сара,не можеше да повярва.
Трябва да го направя...Заради себе си! Аз съм силен! Стиснах ръка...
Готов съм..
Мелиса..
Тя извърна глава към мен..
Трябва да го направя..
Уплашена до смърт тя поклати глава...
ОБИЧАМ ТЕ!
В следващия момент усетих силна болка..студено..вече бях на пода,а тя продължаваше да ме гледа с тези очи..облизваше устните си...побърквам се!
Трябва,трябваше да го направя..не съжелявам..
Бях раздвоен..да викам за помощ или да я оставя..
Вече няма за какво да се боря,няма защо да живея...аз си отивам
нека е щастлива..

***


Нека спя до теб тази нощ..
Страхувам се..
Страхувам се от самотната нощ,не мога да съм силна без теб.Когато се обърна и видя,че си до мен съм щастлива.Следвам те...
Не ме оставяй.Искам да знам за какво мечтаеш,в какво вярваш.

Чувства,емоции..
Вярвай ми,така както аз вярвам на теб..както вярвам в теб!...