колко тъмно е нощем понякога
започвам да гледам навътре..злият червей изяде захарта от душата ми..
Така ли ще е винаги и винаги!

Чаках те разплакана в леглото..луна и чаша вино..е стаята разхвърлена

между сенки неподвижни
като замръзнала луна

Ти чакаш в моето легло..не искам устните ти да гoрчат като отровни..
но беше мрак..
не знаех как..

сред острите ножове от сребърна стомана

готова съм да ме прережат...