какво сме Ние?
към какво се стремим?
успяваме ли да задоволим себе си или се борим,за да задоволим чуждите капризи..
-до кога ще се лутаме в мрак?
дали някога черно-белите цветве ще станат цветни...кога ще отделим време за малките щрихи,кога ще оставим настрана очертанията и ще се вгледаме в детайлите..
-наистина ли трябва да живеем за мига?
не трябва ли да правим това което трябва,не само това което искаме..а може би всеки избира..

всеки избира...правилен ли е избора ни?
-искам ли да правя това което трябва..правя го защото трябва..не се чувствам пълноценен човек..
-правилно ли е да искам повече за себе си?превръщам ли се в егоист?
егоист?!...

когато съм в тъмния тунел усещам самота,студ и страх..
знам,че някъде там е светлината,ще достигна до нея(ще достигна ли?)
лъч светлина..чист,недокоснат..
дори и да не го достигна знам,че е там и го има..той ме крепи...

сама съм в тунела..
оптвам се да говоря,да израя себе си..коя съм аз?.
когато говоря слуша ли ме някой..разбира ли какво искам да кажа..

разбира ли ме..
а какво трябва да разбира..
какво искам...

усещам светлината..топлината й...

кaкво съм Аз?
-поредният така добре познат ни шаблон ,изразяващ чуждото мнение,опитващт се да привлече внимание върху себе си?..
-личност..търсеша себе си в околните?..
-едно непознато за себе си същество...търсещо щастие,любов,разбирателство,подкрепа в заобикалящите го..
-НИЩО

мечтая да летя..
да отлетя надалеч и когато съм готова да се върна..