Оставих някъде далеч обичта,
някъде във Вселената..
но мога да се върна късно нощем,изморена от своята болка и тревога,
да я потърся..

Тревога!

крещя в съня си,усещам буря..догонва ме..свисти,бошува ..
събуждам се..
обичам утринните срещи,да ме докоснат две горещи ръце след черният пламък,които ме преследваше..

За миг в една безцветна фраза проплаква моята тревога!

разбират ли какво е щедрото слънце,а знаят ли колко красив е желяният дъжд...

и слабост и грях...