нищо лично

Природата и проявите на ревност при двата пола са съвсем различни, твърди изследване на германски учени от Университета в Билефелд.

Жените най-често изпитват ревност, когато усещат прояви на изневяра у партньора, докато мъжете са по-конкретни - те ревнуват, когато има признаци на прелюбодеяние.

Изследователите смятат, че причините за разликата е заложена в еволюцията. Жените на първо място ревнуват зараждащи се у партньора чувства към друга жена, а мъжете - когато жената вече е избрала друг партньор.

Немските психолози са интервюирали няколко хиляди доброволци от двата пола, като са им задавали въпроси за това кои ситуации биха определили като най-непоносими.

Така жените са окачествили като най-трудно преодолима ситуацията, в която усещат признаци на емоционална изневяра. Мъжете пък са определили като

истински удар сексуалната изневяра

Сексуалната изневяра не влияе върху функцията на размножаване при жените, обясняват причините за разликата специалистите. За жените сексуалната изневяра на мъжете може да бъде дори съвсем безразлична.

За сметка на това представителките на нежния пол реагират остро на всяко желание на мъжа да ги напусне, което в ранните етапи от еволюцията най-често е означавало

заплаха за живота и дори гибел за жената и потомството

Подсъзнателните страхове всъщност продължават да съществуват и днес и определят поведението в повечето подобни ситуации.

При мъжете еволюционната ситуация е напълно различна. Мъжът държи на сексуалната вярност на своята половинка, защото по този начин получава гаранции, че децата са именно от него. Много мъже и днес не желаят да участват в отглеждането на деца, които не са тяхно потомство, допълват немските психолози.

Ревността нанася силен удар на организма. Подвластните на нея страдат от главоболие и болки в стомаха, от безсъние и безпокойство. Според скалата на стреса това често бъркано с любовта чувство се равнява на внезапен удар, от който спира сърцето. Мъжете, които бързо повишават теглото си, също не подозират, че са жертва на собствената си ревност, разкриват учените.
Според италианско проучване съществуват пет вида ревност: депресивна, маниакална, параноична, страх от развод и хипертрофирана.
Оказва се, че тя създава доста проблеми за организма на човека. Ревнивците често се оплакват от силни болки в стомаха и главата, имат проблеми с храносмилането и червата, дори страдат от моментна загуба на разсъдъка.
Хората, подложени на силни пристъпи на ревност, чисто и просто "си губят ума", а в някои случаи са способни дори на убийство.
Германски учени смятат, че разяждащото чувство може да е основна причина и за безсънието. Те изследвали няколко хиляди доброволци, страдащи от безсъние, и установили, че 90% от възрастното население в Германия е подвластно на ревността.
В случаите, когато стане патология, тя придобива биохимична основа. Според най-новото изследване в сферата, осъществено от невропсихиатрите в университета в Пиза, при появата на натрапчивото състояние, свързано със страха да не бъдеш излъган, се наблюдава
спадане на нивото на серотонина - хормонът, създаващ усещането за щастие.
Неконтролируемите изблици на ревност при мъжете, например при изневяра от страна на жените им, се класифицират като силен удар. Често силният пол, а макар и по-рядко и нежният, има усещането за свиване на сърцето и дори за пълно вцепенение.
От ревността не може да се избяга. При настъпващия шок организмът трябва да се намеси - включва се противошоковият механизъм, в резултат на което
силно страда имунната система и могат да се отключат редица неочаквани заболявания.
Мъжете, дебелеещи буквално с часове, също не подозират, че са станали жертва именно на това чувство. Продължителното усещане за безпокойство се отразява на дейността на мозъчния център, регулиращ апетита.
Често ревността е отражение на липсата на вътрешното равновесие у човека и е неговият начин на реакция към външни дразнители.
Съществуват лесно управляеми ситуации - например ако единият от партньорите е привлекателен, то другият трябва да е достатъчно уравновесен, за да не изпитва дискомфорт. В противен случай ще драматизира ситуацията и ще страда заради поведението на половинката си. Проблемът се състои в това, че
този, който провокира ревността, често изпитва благодарност за подобна реакция от страна на партньора си.
Интересно е, че и самите ревнивци изневеряват доста често. Психолозите определят това като проективна ревност. Ревнивият често не вижда своите недостатъци, а забелязва само слабостите в характера на партньора си. Това е особено характерно за донжуановците, които мерят със своята мярка и се
страхуват от изневярата, защото самите те изневеряват.
Няма нищо лошо в леката ревност, твърдят специалистите. Ако обаче се премине границата, ситуацията излиза извън контрол. Ревнивецът става жертва на силни разрушителни емоции и е най-добре да се обърне към психотерапевт.
На въпроса откъде се ражда ревността, учените отговарят - от страха да изгубиш любимия или начина на живот, който харесваш. За да се избегне излишната ревност, учените съветват да не се разпитва партньора за подробности от предишния му живот.
Не трябва да се обръща внимание и на предизвикателното поведение на половинката, защото точно то едва ли ще доведе до изневяра.
Ако все пак това се случва, можете да потърсите нова любов, като се опитате максимално да съкратите "междинния" период, характеризиращ се понякога със състояния, близки до агонията.