Immortal Technique-You Never Know

Тя беше на път да завърши колежа , Но това не й пречеше да си говори с обикновените момчета Латиноамериканка , за която бих се оженил.. Майната им на парите и подобни глупости , любовта й не можеше да се купи Дисциплинираната, интелектуалната красота е това, което аз желая По красива от Салма Хайек или Дженифър Лопез. Всички ми казваха , че да се пробвам с нея е безнадеждно.. Отначало просто помислих , че не се занимава с бедни копелета Кварталните гангстери винаги говореха за това , как могат да бъдат със всяка. но богатите негри смъркащи кока нямат цели. "Дори не се интересувам" - ясно им показваше тя.

Всички наоколо , които се пробваха се отказваха. Нямаше значение колко добър си в "играта" , тя не играеше с теб. В квартала кучките завиждаха , но не искаха да го признаят. Обиждаха я , псуваха я.. и отричаха пред всички че го правят съжаляваха за многото мъже на които бяха пуснали никой не им осигури нищо повече от Макдоналдс и секс. Пушейки трева завиждайки, се опитваха да я копират. Но когато се опитваха да звучат и изглеждат като нея , изглеждаха лигаво и глупаво. Тя имаше собствен стил , чист и достоен за уважение. Бях просто луд по нея и нямаше лек за това.


Припев: Незнаеш ли , че времето не чака никого. Няма съдба , всичко е планирано. Благословена съм , просто познавайки те.. Обичах и загубих , държейки те цяла нощ.. Немога да разбера защо , господ дойде за мен и теб ? Ако имах отново шанса , никога нямаше да те пусна ! Дръж се здраво за твоята любов , човек никога незнае


Очите и бяха кафяви и красиви , и все пак празни и тъжни. Говорех с нея отвреме навреме и беше щастлива , че не бях просто поредното копеле което се опитваше да легне с нея. и така , понякога спирахме да поговорим за минутка , нямах пукната пара и минутите се пръвръщаха в часове.. На рождения й ден й подарих стихотворение и букет цветя Изведох я на вечеря , след като изкъпа малкия си братовчед. Говорихме за силата на народа и такива неща.. Прекарвахме много време заедно , но никога не беше достатъчно. Никога не се опитах дори да я докосна , Прекалено силно исках , да задържа всичко истинско. Напълно честна и съвършена , тя винаги ме наричаше "carino" , и никога Technique , купуваше ми нова книга за четене на всеки 2-3 седмици. Промени завинаги начина ми на изразяване , беше заради нея , изкорених всичките си недъзи и откачени прищявки


Убеди ме да спра да се шляя по улиците , да спра да обирам и крада от хора като теб. Вместо това я заведох на разходка в Appolo и Bronx , обикаляхме из "Bario" и "Metropolitan" .. стигнахме до момента, когато бях или с нея или моите хора. Затова реших един ден , да и разкрия чувствата си . Неможех да живея без нея , казах и го , изправяйки се срещу страховете си. .. но нейния отговор беше само едно тъжно разплакано лице. Тя можеше само да ридае истерично , прегръщайки ме силно. Опитах се да говоря , но тя просто не спираше.. докато не си тръгнах. Чувствах се като пеперуда , приближила се прекалено близо до светлината. Само дето не горях... Станах студен човек след тази нощ.


Продължих с живота си , колежа и кариерата завърших заключен като животно за година.. Надзирателите ти говореха, все едно не си човек Пратиха ме в карцера , точно когато излизането ми беше близо. През ноща в килията си затварях очите и я виждах. Държах я близо до себе си в сънищата , но когато се събуждах тя изчезваше. Просто празна килия ... докато все пак не видях свобота през лятото. Да , аз се завърнах.. бях отново на линия. Но всъщност , все още бях студен. Дори след прегръдките през сълзи на майкa ми вкъщи. Моите хора ме хващаха,че съм замислен, неконцентриран Бях с много различни жени , но все пак се чувствах сам. Добре познат в НюЙоркския ъндърграунд.


Но продължавах да мисля за нея , за това как бяхме заедно звученето на гласа и , прекрасното ухание на косата и , въпреки че реално беше изчезнало , някакси още беше тук. Трябваше да направя нещо , неможех да издържа. Затова се върнах там , където тя живееше. Светът изглежда доста различен след като излежиш присъда промениш живота си... .. докато онези примитивни умове са все още закучени в същата игра. Като брадовчед и , който смъркаше кока зад ъгъла. Влязох във фоайето , и натиснах звънеца и.. майка и отвори , прегърна ме , като собствен син Но нейното изражение коренно се промени , когато попитах за дъщеря и.


Тя ми каза че има писмо оставено за мен беше го пазила , чакащо ме от много много дълго време. тъкмо щях да я помоля да ми го да даде , но тя ме изпревари Видях как се насълзяват очите й и после изруга каза ми къде беше писмото , помислих си най-лошото. Обърнах се , пристъпих и отворих вратата , имаше плик с моето име на пода. "Никой не те обича повече от мен" гласеше писмото. "Когато четеш това , вероятно ще съм мъртва, но когато си тръгна през 97ма , част от мен отиде в рая Благодаря на Господ че имах щастието да вкуся истинската любов но ме нарани , да разбера какво причинява тя Въпреки че не правихме любов , ти беше всичко за мен. Точно защото те обичах толкова , трябваше да те накарам да си тръгнеш! Накара ме да се осъмня в начина по който мислех, накара ме да повярвам И тогава се подхлъзнах , допуснах да се сближиш с мен.


беше трудно да не бъда откровена като си говорех с хората това не беше начинът по който си мислих, че ще протече животът ми Скъпи, виж, при едно кръвопреливане бях заразена със СПИН От 93та се надявам , че края съществува за мен. Умрях девствена , иска ми се да можех да ти се отдам Плаках в болницата , защото нямаше никой друг освет теб , обещай ми , че непременно ще се видим в рая. Нищо няма значение , ще пяза твоята любов ЗАВИНАГИ с мен! " Какво се случи докрая на деня , ми е размазано Но си спомням , че ми се искаше аз да съм мъртъв вместо нея. Тя беше погребана на 3ти август... И така , историята свършва без продължение.. Сега знаете защо Technique , никога не се влюбва


беше трудно да не бъда откровена като си говорех с хората това не беше начинът по който си мислих, че ще протече животът ми Скъпи, виж, при едно кръвопреливане бях заразена със СПИН От 93та се надявам , че края съществува за мен. Умрях девствена , иска ми се да можех да ти се отдам Плаках в болницата , защото нямаше никой друг освет теб , обещай ми , че непременно ще се видим в рая. Нищо няма значение , ще пяза твоята любов ЗАВИНАГИ с мен! " Какво се случи докрая на деня , ми е размазано Но си спомням , че ми се искаше аз да съм мъртъв вместо нея. Тя беше погребана на 3ти август... И така , историята свършва без продължение.. Сега знаете защо Technique , никога не се влюбва.