из "градушка"

"Една,че две,че три усилни
и паметни години....Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и - вчерашна се дума?
Да беше мор,да беше чума,
че в гроба гърлно не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари,засух беше-
в земята зърно се опече..."

***