03.06.2004

..добре аз ще отида да го събудя.
седнах на леглото до него,хванах го леко за ръката.
-ставай,време е.
не помръдна.
-хайде де...спа достатъчно.
нищо.
-еее вече се дразня,хайде,не ми е смешно.никак даже.ставай деееее...
стоях и го гледах.Нарочно ли го прави? а дали наистина....
- Иренаааа,елааа!

***
Продължаваше да не си отваря очите.беше леко засмян..но всички знаехме колко е изтормозен,как вече не му се живее...знаехме,че ни обича.стояхме над него.не можехме да реагираме адекватно....

...разбрахме,че повече никога няма да може да го прегърнем..
да е близо до нас.
да ни подкрепя.
да ни разсмива ...
дори да ни дразни.
липсваш ми.
обичам те.

***

08.06.2004г.