дали е "ревност",или итерес, или загриженост..незнам. във всеки случай всяка мярка за неотклонение, която те ограничава в "свободното дишане" е пагубна. когато имам доверие,не се самоглождам. когато нямам доверие проверявам. смесване на двете (доверие и проверка) просто не мога да си представя. ревността е чувство, което може да се прояви много силно,почти изпепеляващо, и тогава е отрова,съгласна съм. но и шеметната любов също може да подейства убийствено, нали? то,май и за това така й е отредено -да не продължава много дълго шеметната фаза.( зная,че не звучи никак романтично,но си е факт.) приказката ми беше за това дали можете да възприемете ревността като едно от балансиращите чувства в една връзка. за мен си е така - трябва да има от всичко, за да има баланс. то е като добър коктейл. има си и горчив, и кисел, и сладко -солен и лютивичък вкус. по отделно и в голямо количество от всеки от тях може да ни се догади,но в комбинация е вълшебно,нали?

ревност?

днес не съм на кеф.уморена съм.няма рими. няма вдъхновение. седя. да,вероятно това чувство е точно ревност. въпреки, че се опитвам да мисля трезво, да го подтискам,не винаги се получава. разбирам, че понякога го ревнувам толкова силно. от приятелите, от ученето, от всеки миг, който обръща внимание на нещо друго. понякога се сърдя, когато излиза с приятелите си, когато има нещо което му пречи да ми обърне внимание. и нищо не мога да направя,за да бъдем заедно в момента. абсолютно нищо,повяравай. зная, че ме обожава. зная, че не би позволил на друга да го докосне. сякаш само аз мога да го галя така, да го прегръщам така.и той също го знае. ето защо зная,че никоя друга няма да го заинтересува. и пак го ревнувам. ревнувам го защото го познавам и зная какво може да предизвика в една жена. но не го ревнувам по онзи грозен начин, не ограничавам свободата му, не се намесвам грубо в живота му..а просто се цупя като малко дете. липсва ми,това е. знач, че и той има нужда да живее, че живота му не се ограничава с мен, просто ми липсва. и когато не мога да се радвам на вниманието му, ревнувам от приятелите му, от всеки миг,който обръща внимание на нещо друго. ревнувам точно него. той..той е този който кара сърцето ми да бие,той е този, за когото мисля посточнно, той е този, единствения когото желая. странно нали..просто той успява да придаде смисъл на всичко, да изпълни сърцето ми с радост. и все пак, аз ревнувам. а нима не заслужава и той минутка отдих? минутка в която да се занимава с нещо което му харесва. минутка, в която да се види с приятелите си? няма ли и той право на минута рзнообразие? а след като не съм го виждала цял ден, нямам ли аз право да бъда с него една минута? а нима една минута е достатъчна? ако си чел "11 минути", знаеш..толкова кратък миг да се порадваш а някого, когото обичаш.аз ревнувам. и какво от това? имам нужда от него. и си задавам въпроси относно ревността. обичам да говоря за такива неща с познатите си. както и да е... и с доста мои приятелки и приятели сме обсъждали една близка тема - изневяра. и почти всички казват - само да видя някой да я/го пипа/целува/па правси секс с нея/него, ще го/я пребия. как ще пипа моето гадже. и на мен понякога ми идват подобни мисли. пък не е от най - препоръчителните,защото с тези мисли го отблъсквам.слабостта му го отблъсква. и не е ли ревността път към да подбудиш половинката си към грешни действия? а казват, че ревността подбуждала страстите.Примитивно чувство ли е ревността? Може ли да се говори, че ревността е вид ограниченост, липса на доверие и егоизъм? От друг страна, има ли истинска любов без ревност? Ако не ревнуваш, значи ли това, че не ти пука за партньора?Ревността ограничава ли свободата във връзката? Прекалената свобода не прави ли отношенията чисто Примитивно чувство ли е ревността? Може ли да се говори, че ревността е вид ограниченост, липса на доверие и егоизъм? От друг страна, има ли истинска любов без ревност? Ако не ревнуваш, значи ли това, че не ти пука за партньора?Ревността ограничава ли свободата във връзката? Прекалената свобода не прави ли отношенията чисто формални?Къде е границата между сдържаната ревност и манията за преследване? Може би съм слаба. Не може би мисля , че съм слаба..страхувам се. От какво?.. параноя? имаше една мъдра мисъл - "Човек се режда, живее и умира свободен." Това че двама души са заедно не значи че се притежават. Те просто прекарват времето си заедно защото им е приятно по този начин, но не са задължени от нищо да продължат връзката, ако удоволствието от нея изчезне.И цялата тази работа се отнася както за мъжете, така и за жените. Няма по-опасно за връзката нещо от ревността, защото всеки би искал да се отсвободи от човек който се опитва да го притежава. Няма положение нормален човек да приеме че принадлежи на друг и му е абсолитно подчинен, без право дори да погледне трети. Ако аз или ти се загледаме по някое красиво момче/момиче на улицата, това не е нищо освен оценяване и наслада на красивото,( но пак се появява чувството. Ревността ми е породена от страх,страха от завист. Несигурност че „тя” е повече от мен. Че „тя” би заела мястото ми. Би те откраднала от мен. това не застрашава връзката по никакъв начин.Именно слабите и неуверени хора са способни на ревност. аз съм слаба. . И когато се науча да ценя себе си и да харесвам това което съм тези страхове и тази несигурност ще изчезнат. има една мисъл ..."ревнува онзи който иска да бъде обичан..." Ревността..отвратителна е! Убива, убива любовта, нежността, а накрая и самия ревнуващ... Усещала съм убийствеия й дъх във врата си... Как бавно но сигурно изсмуква енергията от тялото ти ми ... Как напряга мускулите, разтреперва ръцете, замъглява разсъдъка и ме превръща от човек в див звяр готов да убива...Всъщност ревността е последица от съмнението... Съмнението в самия себе си, страха да не се окажеш отхвърлена в един момент те кара да забравиш хубавото и да се вкопчиш в съмненеията си... Лошото е че това води до резултата който най- малко се желае... Просто ревността убива любовта .Уви...